Само като те погледна...
Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - като развълнувани вълни.
Искам да се потопя, да потъна, да се загубя в тях .
Само като усетя аромата ти...
Сякаш целият ми вътрешен свят се преобръща и ми се разкрива в нови измерения. Губя усещането си за това кое е правилно и кое грешно, забравям Ти кой си и Аз коя съм, не ме интересува къде и как ще завърши всичко. Искам само да изчезне всичко - и времето, и пространството, и всички останали.
Желая те насаме!
Очите ти да гледат само в моите. Ръцете ти да докосват само мен. Устните ти да бягат само по моето тяло. Уханието ти да обзема само моите сетива.
И всяка изминала секунда, в която само се разминаваме и оставяме само погледите ни да говорят за нашите желания ми се струва все по-дълга и мъчителна. На моменти всичко ми изглежда така, сякаш никога не е било... По-страшно ми става, когато се запитам дали отново ще бъде.
Само като ме погледнеш...
Усещам как огънят в черните ти като въглени очите хвърля искри, които посипват цялото ми тяло. Огнените езици облизват очите ми, изгарят женските ми извивки, опожаряват сърцето ми.
Ела!
Вземи ме!
Дори да изгоря...
© Димана Миткова Всички права запазени