Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го  написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошлото в живота. Това е единственият начин да го разпознаем, да го открием в душите си и да ги пречистим от злото. Запитах се дали изобщо може да има граници в живота, в чувственото възприемане на света в нас и извън нас, в морала. Кой задава нормата, границите, мярата? Не съм си отговорила на въпроса, но … мина мисъл през главата  ми: „Ние, пишещите, тръгналите да търсим с фенера на Диоген Човека, по-често бродим из сметищата в душите на другите, отколкото в пространството на собствената си вътрешна вселена.“

        Както се казва в библията, „Преди да извадиш сламката от окото на ближния, виж гредата в собственото си око“. В този ред от мисли стигаме до проблема за отговорността на твореца пред собствената му съвест и достойнство, до необходимостта /или до нейното отхвърляне/ от мяра и граници в личния му морал. Духовното водачество не изисква ли приближеност до Бог – по-високи нива на душевна чистота и благородство, на човеколюбие? Моралът необходимост ли е за твореца и за обществото или не е? И се сещам за въпроса на журналист от БТВ, който беше го задал на един от министрите, замесен в Апартамент-гейт?  – Законно и морално  ли е  закупуването на жилище на по-ниска цена от реалната и как се случва това?

          Фенерът! С какво ли течно гориво го е заредил Диоген, та не е изгаснал през вековете? И колко ли дълго още ще свети? И къде?

      Гюлсер Мазлум

NB! Тъй като полето за коментари не позволява да помеся там този текст, публикувам го като отделна творба тук, без претенции за жанрова издържаност, дълбочина и широта в трактовката на темата. Написаното е искрено изразена благодарност към Мариана, Петър, Иван, Надежда и към всички прочели стихотворението ми "Гостът" и най-вече за това, че някъде туптят още сърца с вибрационната честота на моето. Това ме прави щастлива, приятели! И е светло!