4.04.2019 г., 14:30 ч.

Фенерът на Диоген 

210 4 7
2 мин за четене

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • РозалиАнгелова (Розали Ангелова)
    Гюлсер, с твое позволение, утрешният ми разказ ще има като анонс цитираното от мен изречение от твоето есе в коментара ми
  • РозалиАнгелова (Розали Ангелова)
    "Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошлото в живота." . Ето това не разбират доста хора- искат само цветя и рози и любов...но животът съвсем не е такъв, всеки носи своят кръст към Голготата
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Благодаря за коментарите ви, замислиха ме!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Харесва ми!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Мерилото са душите ни и вътрешният ни усет за красота. Всичко е относително.
    Но пак може да се претегли. Съизмеримо е с възможността да останем с вдигната глава и ясен поглед.
    И аз ти благодаря за написаното и за позицията.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Къде свети фенерът ли, Самадхи? Най-вече в душите ни, в творбите ни и в опитите ни да разберем, да променим, да не се примиряваме. Радвам се, че попаднах на твоята искрица!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Така трябва, Гюлсер! Не можеш да твориш красота, ако я няма в самия теб. Писането е отговорност, примери - много: от Ботев до Маркес. Нека четем повече, преди да решим, че имаме какво да кажем на света. И нека се вслушваме, когато ни дават съвети по-опитните и мъдри от нас. И винаги да се стараем да станем по-добри. Най-вече - като хора. С уважение: Петър.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.