Грешката - да подчиниш живота си на някого
Влюбваш се. Решаваш, че този човек за теб е всичко - "целият свят" (както е прието да се казва). Мислиш, че е единствен. Готова си да направиш невъзможното. Само и само да му угодиш. Не обръщаш внимание на запивките му с приятели. Дребнавите недоразумения преглъщаш. Забравил да те поздрави за празник... "Нищо!" - казваш си, не се знае точно колко пъти... Но в един момент ти загорчава. И започва дилемата ти. Въпросите се блъскат полудели. Търсиш смисъла. (А той се изплъзва елегантно.) Разпъваш тишината. Илюзиите ти се разбиват в стената, наречена Самота. И в един миг осъзнаваш: "Няма смисъл твоят живот да принадлежи на някого! Няма смисъл да се жертваш и да се измъчваш заради постъпките му, с които доказва колко е самовлюбен и ти си по-скоро оръдие за неговото удоволствие." И тогава решаваш: "Моят живот си е само мой!" А Вселената разтваря нови галактики за теб с пълна сила и неподозирана благодат. Вече е сигурно, че си готова да познаеш човека ...