Oct 1, 2008, 11:33 AM

Грешката - да подчиниш живота си на някого 

  Essays » Phylosophy
2508 2 16
1 мин reading
 

     Грешката - да подчиниш живота си на някого

 

     Влюбваш се. Решаваш, че този човек за теб е всичко - "целият свят" (както е прието да се казва). Мислиш, че е единствен. Готова си да направиш невъзможното. Само и само да му угодиш. Не обръщаш внимание на запивките му с приятели. Дребнавите недоразумения преглъщаш. Забравил да те поздрави за празник... "Нищо!" - казваш си, не се знае точно колко пъти... Но в един момент ти загорчава. И започва дилемата ти. Въпросите се блъскат полудели. Търсиш смисъла. (А той се изплъзва елегантно.) Разпъваш тишината. Илюзиите ти се разбиват в стената, наречена Самота. И в един миг осъзнаваш: "Няма смисъл твоят живот да принадлежи на някого! Няма смисъл да се жертваш и да се измъчваш заради постъпките му, с които доказва колко е самовлюбен и ти си по-скоро оръдие за неговото удоволствие." И тогава решаваш: "Моят живот си е само мой!" А Вселената разтваря нови галактики за теб с пълна сила и неподозирана благодат. Вече е сигурно, че си готова да познаеш човека, с който да се радвате заедно на великото тайнство на любовта. (Защото сама управляваш живота си!) Усещаш свободата, че можеш да вземаш самостоятелни решения. Наясно си с ласкавото гъделичкане, че някой просто мисли за теб. Можеш да изпитваш удоволствието от дребните почувствани неща, защото познаваш човека, който те е видял такава, каквато искаш да бъдеш. Напук на раздвоението се сливаш в краткото "Обичам те!" и този, който е редом с теб, трепти в същата траектория. Можеш да възкликнеш: "Нищо не е толкова хубаво без теб!" Продължаваш да свързваш състоянието си с чудо, подобно на религиозните чудеса, а е известно, че за да ти се случи чудо, има едно-единствено условие - да вярваш, че е възможно... И когато се изправиш пред него, да си готова да преобразиш живота си! Иначе по какво ще проличи, че си разпознала чудото и че си част от нещо истинско!

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре написано. А сега приемай съвети. Решението е твое.Отговорността тоже. Защото истината знае само потърпевшия, ако е способен да я открие.
  • Невероятно е! Просто, кратко и ясно! Поздравления!
  • "Моят живот си е само мой!"
    и
    ... а е известно, че за да ти се случи чудо, има едно-единствено условие - да вярваш, че е възможно...

    ТОВА Е!
    Павли*!
  • Човекът е социално същество и е съвсем естествен стремежът към комуникация и отношения с другите; дори до определена степен е зависим от одобрението на обкръжението му. Защото представете си някой да е абсолютно сам на Земята; всичко, което притежава, всичките му емоции, чувства, идеи, мисли и т.н. - за какво са му, щом няма с кого да ги сподели, респективно - да ги изживее и да им се наслади. Това се отнася, в известен смисъл, и за партньорството и съжителството с близък човек, което би трябвало да носи радост и за двамата като цяло, а не някой някого да подчинява. Така мисля аз, де.
  • Според мен трябва да се прави разлика между пълното, граничещо с мания, отдаване на някой друг, и простата човешка нужда от някой друг, от невъзможността човек да живее сам за себе си. За първото и аз съм категорично против, но в същото време съм против и да живееш единствено за себе си. Това прави живота празен, дори и да не го осъзнаваме. Макар че всеки е една отделна вселена, като цяло ние не сме сами и трябва да проявяваме съпричастност и разбиране към другите, така както го проявяват към нас. Не може заради едно любовно разочарование да се затвориш за света и да не допускаш никого до себе си. Нали все пак това е и опит, от който израстваме?
    Иначе поздравления за есето. Обърнала си внимание на грешка, която много хора правят, но не се замислят.
  • Боже, нямам думи, невероятно е!!!
    Наистина много красиво написано!
  • Много хубаво и точно. Поздравления!
  • Впечатлена съм.Моите поздравления
  • Да вярваш и да си наясно със себе си - в това е разковничето!
    Поздравления, Павли!
  • Враво, Павли!!!
    Поздравления!
  • Чудесно есе,Павли!Поздрав!
  • Благодаря за коментарите.
    Към radi. (Ради Стефанов Р) - може би неправилно интепретирате прочетеното - не се търси мъж, който непрекъснато да се върти около фустата на жена си. Никоя жена не би го поискала...
  • Съществува само една дребна подробност. Че трудно би се намерил мъж, който да се върти непрекъснато около фустата на жена си. И ако се намери случайно такъв, накрая се оказва, че или не е съвсем в ред, или все е сбъркал нещо.
  • Павли, този разказ за жалост не е само в женски род...Много добро! Зем.
  • "А Вселената разтваря нови галактики за теб с пълна сила и неподозирана благодат."
    Там, където има обсебване и кой кого - няма любов...
    Поздрав, Павли!
  • През какво ли не минаваме заради любовта - заблуди, огорчения, самота...Хубавото е, че имаме сили да продължим, почти "от нулата". И тогава идва чудото!
    Допаднаха ми твоите мисли по темата.
    Поздрав!
Random works
: ??:??