2 jul 2007, 23:39

И аз ще бъда една луда бабка, празнуваща July morning

  Ensayos
1.8K 0 2
2 мин за четене
 

И ето утре е July Morning. От няколко години все си мисля да ида на плажа с приятели, да хванем набързо влака за Варна и да посрещенм този ден.

Мечтая си за един самотен далечен плаж, далеч от безсънната глъчка на шумните курорти, далеч от новите лъскави хотели, задушаващи те с огромните си блокове бетон, далеч от туристите, от шумните дискотеки и миризмата на пържена цаца, далеч от всичката тази наша цивилилизация, култивираща природата край мен, край морето.

Мечтая си да съм сред моите приятели, но около нас има и много други - непознати, странни, но сред хора, които не пият, за да се напият и да разказват за това като най-великото си преживяване през лятната почивка, а сред хора, които могат цяла вечер да седят заедно, да си разказват весели, тъжни, смешни и интересни истории, да пеят край игривите пламъчета на огъня, около който сме се събрали всички, да не ги интересува, че някой не може да пее, защото важното е да пееш с душата си, със сърцето... защото то никога не греши тоналността.

Мечтая си да седим заедно, сгушени по двама-трима под голямо старо одеяло и да слушаме плисъка на вълните, лекото подрънкване на китара от съседната групичка ,посрещаща 1 юли също като нас и така да дочакаме изгрева на слънцето, новия ден... и може би новия живот, новия свят...

И си мечтая този нов свят да е по-различен - по-добър, по-човечен, по-светъл, мечтая си когато се върна пак в реалността, когато осъзная, че цялата съм в пясък и сол, когато усетя, че дрехите ми миришат на пушек, а любимият ми е бил в съседното одеяло, а не с мен, да погледна на всичко с усмивка, да извикам силно, без да се притеснявам че ще събудя някой, да събуя обувките си и да изтичам в морето, в студената вода, с дрехите, без да се интересувам от нищо и от никой, да се радвам на този прекрасен, неповторим и единствен миг, а в сърцето ми да има светлина, много много светлина, светлина, която ми липсва през всички други дни на годината, защото днес хората са все по-намръщени, все по-сърдити, недоволни, нещастни, страдащи... а когато живееш сред такива хора и ти ставаш такъв, а аз не искам.

Не искам, и затова през този единствен ден, ден на светлината, на слънцето, на вярата в бъдещето и живота аз искам да си събра повече светлина... за да имам за цяла година, да да не се превърна и аз в онези "малки" сбръчкани и сърдити старици, чудещи се все какво ги и били и кой им е виновен за малката пенсия... Не! Аз ще бъда луда бабка, бабка, която ще празнува винаги July morning, която винаги ще има скътана поне мъничко светлина... за да бъде винаги човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...