И ето утре е July Morning. От няколко години все си мисля да ида на плажа с приятели, да хванем набързо влака за Варна и да посрещенм този ден.
Мечтая си за един самотен далечен плаж, далеч от безсънната глъчка на шумните курорти, далеч от новите лъскави хотели, задушаващи те с огромните си блокове бетон, далеч от туристите, от шумните дискотеки и миризмата на пържена цаца, далеч от всичката тази наша цивилилизация, култивираща природата край мен, край морето.
Мечтая си да съм сред моите приятели, но около нас има и много други - непознати, странни, но сред хора, които не пият, за да се напият и да разказват за това като най-великото си преживяване през лятната почивка, а сред хора, които могат цяла вечер да седят заедно, да си разказват весели, тъжни, смешни и интересни истории, да пеят край игривите пламъчета на огъня, около който сме се събрали всички, да не ги интересува, че някой не може да пее, защото важното е да пееш с душата си, със сърцето... защото то никога не греши тонално ...