И ето утре е July Morning. От няколко години все си мисля да ида на плажа с приятели, да хванем набързо влака за Варна и да посрещенм този ден.

Мечтая си за един самотен далечен плаж, далеч от безсънната глъчка на шумните курорти, далеч от новите лъскави хотели, задушаващи те с огромните си блокове бетон, далеч от туристите, от шумните дискотеки и миризмата на пържена цаца, далеч от всичката тази наша цивилилизация, култивираща природата край мен, край морето.

Мечтая си да съм сред моите приятели, но около нас има и много други - непознати, странни, но сред хора, които не пият, за да се напият и да разказват за това като най-великото си преживяване през лятната почивка, а сред хора, които могат цяла вечер да седят заедно, да си разказват весели, тъжни, смешни и интересни истории, да пеят край игривите пламъчета на огъня, около който сме се събрали всички, да не ги интересува, че някой не може да пее, защото важното е да пееш с душата си, със сърцето... защото то никога не греши тоналността.

Мечтая си да седим заедно, сгушени по двама-трима под голямо старо одеяло и да слушаме плисъка на вълните, лекото подрънкване на китара от съседната групичка ,посрещаща 1 юли също като нас и така да дочакаме изгрева на слънцето, новия ден... и може би новия живот, новия свят...

И си мечтая този нов свят да е по-различен - по-добър, по-човечен, по-светъл, мечтая си когато се върна пак в реалността, когато осъзная, че цялата съм в пясък и сол, когато усетя, че дрехите ми миришат на пушек, а любимият ми е бил в съседното одеяло, а не с мен, да погледна на всичко с усмивка, да извикам силно, без да се притеснявам че ще събудя някой, да събуя обувките си и да изтичам в морето, в студената вода, с дрехите, без да се интересувам от нищо и от никой, да се радвам на този прекрасен, неповторим и единствен миг, а в сърцето ми да има светлина, много много светлина, светлина, която ми липсва през всички други дни на годината, защото днес хората са все по-намръщени, все по-сърдити, недоволни, нещастни, страдащи... а когато живееш сред такива хора и ти ставаш такъв, а аз не искам.

Не искам, и затова през този единствен ден, ден на светлината, на слънцето, на вярата в бъдещето и живота аз искам да си събра повече светлина... за да имам за цяла година, да да не се превърна и аз в онези "малки" сбръчкани и сърдити старици, чудещи се все какво ги и били и кой им е виновен за малката пенсия... Не! Аз ще бъда луда бабка, бабка, която ще празнува винаги July morning, която винаги ще има скътана поне мъничко светлина... за да бъде винаги човек.