2 min reading
И ето утре е July Morning. От няколко години все си мисля да ида на плажа с приятели, да хванем набързо влака за Варна и да посрещенм този ден.
Мечтая си за един самотен далечен плаж, далеч от безсънната глъчка на шумните курорти, далеч от новите лъскави хотели, задушаващи те с огромните си блокове бетон, далеч от туристите, от шумните дискотеки и миризмата на пържена цаца, далеч от всичката тази наша цивилилизация, култивираща природата край мен, край морето.
Мечтая си да съм сред моите приятели, но около нас има и много други - непознати, странни, но сред хора, които не пият, за да се напият и да разказват за това като най-великото си преживяване през лятната почивка, а сред хора, които могат цяла вечер да седят заедно, да си разказват весели, тъжни, смешни и интересни истории, да пеят край игривите пламъчета на огъня, около който сме се събрали всички, да не ги интересува, че някой не може да пее, защото важното е да пееш с душата си, със сърцето... защото то никога не греши тонално ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up