Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалите за хуманност, справедливост, равенство, братство, свобода.

      Да, вярно е! Трагедия е с 200 лева пенсия да се живее. А ако 100 от тях даваш за лекарства?! Е, хубаво ама, тези от нас, които са с минимални пенсии, какво като са на 65, 70 или 75 години, що не си потърсят правата? Защо с митинги, демонстрации, бдения  не отстояват на дело хуманността, справедливостта и равенството? Хайде, много от тях вероятно са вече немощни, с разклатено здраве, болни. Ами ние, техните деца и внуци?! Нали съпреживяваме мизерията, в която те тънат всеки ден?

       Да, случвало ми се е да наблюдавам как пазаруват в супемаркета по-възрастните хора, но те и рядко ходят там. По-често си купуват най-належащото от кварталните магазинчета. И вие сте ги виждали, нали? Колко старателно бъркат в портмонетата си и как броят стотинките си, а пазарската им кошница е полупразна.

         В този ред от мисли, щипка статистика няма да е излишна. Да, чичко Гугъл винаги е в готовност за помощ и подкрепа. Oбщият бpoй нa зaeтитe лицa в Бългapия в момента е 3 150 300 или 51,9%. По информация на НОИ към 31.12.2017 година  броят на пенсионерите в страната пък е 2 169 000  /брой на населението в България 7 102 000/ или 30% от гражданите на страната са пенсионери. Ще кажете, много пенсионери, малко работещи. Няма кой да пълни пенсионните фондове. Да, но те са вложили в тези фондове  в продължение на години част от изработените  от тях средства, докато са били трудоспособни. Девалвация на стойността на лева! Инфлация! – ще кажете. Да, съгласна съм, но държавата  е затова – да защитава интересите и правата  на своите граждани. Неин дълг е да създаде  механизми, да открие  ресурси, които да осигурят достоен  живот на всички нейни поданици. Нужно ли е да цитирам  Конституцията?

        Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

               (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

          Правителството било виновно за недостойния живот на нашите бащи и майки, баби и дядовци! И как тези, които ние сме ги избрали да ни управляват, да осъзнаят вината си? –питам аз. Докато бебето на заплаче, не закрещи,  не зарита, не му дават пълен биберон с топло мляко. Откъде г-н Бойко Борисов и социалният министър ще намерят парите ли? Има откъде. Държавата е майка - кърмилница. Ами ще си свият депутатските заплати, ще си понамалят приходите от участия в разни бордове и другите им там постъпления от участия в разни комисии,  директорски  съвети ... И време е вече законът да  прекърши рогата на Корупцията. Тя изсмуква млечицето от бозките на държавата, а затлъстелия корумпиран, нейде висшестоящ, закон не го лови. Къде е правовата ни държава, която трябва да гарантира равенството и справедливото разпределение на нейните блага?! Утопия! Нали?! „Градът /държавата/ на Слънцето“ – Томазо Кампанела.

      Боже, боже, що за народ сме! Само знаем да се оплакваме, да обвиняваме, да омаскаряваме, но не и да действаме, да се бунтуваме, да настояваме, да променяме, да сбъдваме Правдата. Някой беше казал някога: „ Не народ, а мърша“. Е, не потвърждавам истинността на казаното, защото съм обичливо чедо на мама и тати, а и достоен гражданин на Републиката, пък и съм бир парча даскалица  и възпитавам част  от бъдещия  български  народ - единици, десетици, стотици от него. Апатия, примиренчество, политическо невежество, наследена безпомощност и страх да надигнеш глава, да изразиш мнение, да защитиш човешките си права.

         Е, и защо да се кося за вас, бре хора? Да не съм по-ненормална от всички, които напуснаха страната и си уредиха живота. Да, като се върнат в България, примерно от Канада или Америка, мои приятели и близки споделят:

             – Уау, то ако имаш работа с администрацията в някой областен град,  ще кажеш, че си посетил Акропола или  Пантеона. Служителките са с изражения на лицата си като на статуята на Атина Палада на Фидий. Докато уредиш някакви належащи документи в разните там отдели и административни служби, пропътуваш запотен и с олекнали джобове времето до преди Христа и преди това.

            А внучето им, с което бяха на гости, като влязохме в един детски магазин, то започна да разглежда разни играчки  и продавачката веднага му направи груба забележка. Ами така си свикнало детето, по съвсем различен начин се пазарува в Канада или  в Америка  в големите им търговски вериги. Може детето да поиграе известно време с играчката, има си съответен кът за това, може да си вземете стоката вкъщи и ако не я харесате,  може да я върнете в определен срок. На излизане от магазина внучето пита баба си:

                   –  Бабо, защо лелята се сърдеше и  ни се караше?

           А моята близка, баба му, отговаря:

              – Не миличкото, тука така си говорят, ти понеже не знаеш български, така ти се струва. Така звучи този език.

          Е, как звучат душите ни тук в България?  Като кой инструмент? Валдхорна, саксофон, тромпет или контрабас?

        Е, да, недоволний ми читателю! Ти си седиш на припек в Меката на  нагиздената  си къщурка, пиеш си колата, ядеш си еклера и ми се оплакваш, че градината ти била буренясала, а пък пращиш от здраве. И какво? Аз ли да отида да ти оплевя и окопая градината? Че защо?  Да не съм будала. Да тръгна да окопавам градините на всички ленивци! Да не съм луда!

         Та  тъй, читателю, някои хора ме обвиняват, че нямам активна гражданска позиция, че съм аполитична, социално апатична, пасивна. Е, не ми дреме! Да тръгна да променям мисленето на сънародниците си, да промивам мозъците на хората, да разсъня  задрямалото  им достойнство, да  възвърна  самочувствието им  на хора? Да ги уча как да възцаряват идеалите на Парижката комуна?! Или пък да запея „Стани стани юнак балкански“?! И защо?

         Защо? Твърде съм скромна, а може би и благоразумна, за да си вменя роля на Жана Д“ Арк или на Сирма Войвода. Иначе се прекланям и пред двете.

         Само гладният стомах и оглозганият кокал могат да позоват за бунт и промяна. Да, май ножът все още не е ударил кокала, но май Юнакът Балкански започна да попремигва. Разсънваш се, събуждаш се, Демокрацийо! Моя мечта лелеяна! Още недосънувана тук, а някъде отдавна разцъфнала и ухаеща.

         А  Раят е тук! Несъмнено! В България! В моята Родина! Вие също не се съмнявате в това, нали?

     Гюлсер Мазлум - гражданин на Рупублика България