Моят Бог
Събудих се в тъмната стая. Часовникът показваше 4:47 – безобразно рано.
Тъй като нямаше какво да правя, се заех да броя светлинките, пробиващи си път през щорите и залепващи за тавана.
Освен, ако и вие не сте правили тоя експеримент, нямате абсолютно никаква шибана представа колко малки, гадни дупчици има по тези пластмаси.
Не издържах!
Някъде между 78 и 79 станах и се спънах в нещо. Изохках, изпсувах и благослових. Чичо Джак послушно си стоеше на пода, където го бях забравил по-рано през нощта. Повярвайте ми, не е никак приятно да тормозите ходилата си като ги карате да се разхождат по квадратни бутилки.
Отправих се към кухнята, а главата ми се цепеше адски. Спешно имах нужда от лекарството си за сърце. По дългия път към кухнята ме осени едно просветление...
Наясно ли сте, че проблемите винаги връхлитат отгоре? Наистина, рядко са под формата на падащо пиано, но когато ти се стоварят те правят толкова плосък, че започваш да се чувстваш като настъпена дървеница. Или с други дум ...