Истинският смисъл на успеха
Питам се не е ли по-правилно да се формулира: Истинският смисъл на понятието "успех"? Може би често задаван въпрос.
Успех - 1. постигане на определена цел; 2. постижение в определена област; 3. победа над противник (според тълковния речник).
Ако приемем, че реалността следва разума, тогава можем ли да превърнем необходимото в реалност? И защо най-често избираме да следваме не разума, а чувствата? Има ли опасност да изгубим пътя, заслепени от силното желание да постигнем целта (определен успех в някакво начинание)? Трябва ли да преминем през всички атрибути на страданието - съмнение, изпитание, раздяла, болест, загуба?... Мисля, че на тези въпроси може да се отговори с "да". Успехът вероятно зависи и от гледната точка. Ако някой смята нещо за успех, за други то може нищо да не значи. Кънтящото главозамайване пък е лош съветник и подлага на съмнение истинността на успеха. Убедена съм, че по-висшето у нас винаги ни осигурява това, от което имаме нужда в определен момент - урок в образ на премеждие, трудности, изненадващи обстоятелства, различни хора... Тогава по какво да познаем успеха? Може би, когато прозрем, че тялото е храм, а не затвор за духа; когато открием същността и призванието си. А най-сигурният признак е (според мен), когато настъпи слънчево великолепие в душата и онова спокойствие, което ни прави глухи за сплетни, интриги, злоба и лоши мисли. С доброта и позитивно мислене наистина бихме имали успех по пътя към успеха - намиране на смисъл и удовлетворение в живота ни. Да пием от хоризонта! Да си пожелаем успех!
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
Прегръщам те, Павли!