Изборът
Когато се раждаме, пред нас има хиляди, ако не милиони опции и възможности – какви хора ще станем, какви интереси ще имаме, какви таланти ще развием, с какви хора ще се обградим, с какво ще се занимаваме и т.н. И постепенно, с натрупването на миговете ни в земния свят, опциите започват да се изключват. Тръгваме по определени пътища, като затваряме някои от чакащите отворени врати. Избираме в кои да влезем, кои да пренебрегнем за момента и кои да затворим изцяло. В колкото повече врати влизаме, толкова по-малко остават. И в един момент се оглеждаме и виждаме живота на някой чужд човек, гений по физика да речем, и се замисляме – ами, ако ние бяхме тръгнали по този път? Ако бяхме вложили усилията си в тази насока, сега можехме да сме на негово място или поне да сме на подобно място в живота.
След това идва другият момент – шансът. В живота, сякаш обстоятелствата се нареждат по непредвидим начин. Сякаш има някаква сила, едно побутване, което ни помага при избора на дадена „врата“. Запознаваш се с даден човек и бам!, той ти разкрива един изцяло нов свят, нов път, но по този начин на теб ти е отказан някой друг сценарий. И така, ние вървим напред и само напред, затваряме вратите си, една по една, и така докато не стигнем края на своето пътешествие из света на Избора.
Въпросът, терзаещ ме, е - шансът или личният избор притежава по-голяма власт в цялото това наше пътуване? А мисълта, която ме измъчва е, че ние никога няма да можем да отворим всичките врати, да минем по всички възможни пътища, да изживеем всички възможни животи... всичко опира до Избора.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Чобанова Todos los derechos reservados
И може би именно определеният/предопределеният от теб път те прави ценен на тази земя и не бива да се натъжавам, че не мога да изживея всички пътища, защото така само ще задоволя собствената си потребност да "имам всичко", а няма да постигна едно наистина индивидуално и уникално изживяване на битието. :P
