3.11.2014 г., 23:21

Изборът

2.4K 1 2
1 мин за четене

Когато се раждаме, пред нас има хиляди, ако не милиони опции и възможности – какви хора ще станем, какви интереси ще имаме, какви таланти ще развием, с какви хора ще се обградим, с какво ще се занимаваме и т.н. И постепенно, с натрупването на миговете ни в земния свят, опциите започват да се изключват. Тръгваме по определени пътища, като затваряме някои от чакащите отворени врати. Избираме в кои да влезем, кои да пренебрегнем за момента и кои да затворим изцяло. В колкото повече врати влизаме, толкова по-малко остават. И в един момент се оглеждаме и виждаме живота на някой чужд човек, гений по физика да речем, и се замисляме – ами, ако ние бяхме тръгнали по този път? Ако бяхме вложили усилията си в тази насока, сега можехме да сме на негово място или поне да сме на подобно място в живота.

След това идва другият момент – шансът. В живота, сякаш обстоятелствата се нареждат по непредвидим начин. Сякаш има някаква сила, едно побутване, което ни помага при избора на дадена „врата“. Запознаваш се с даден човек и бам!, той ти разкрива един изцяло нов свят, нов път, но по този начин на теб ти е отказан някой друг сценарий.  И така, ние вървим напред и само напред, затваряме вратите си, една по една, и така докато не стигнем края на своето пътешествие из света на Избора.

Въпросът, терзаещ ме, е - шансът или личният избор притежава по-голяма власт в цялото това наше пътуване? А мисълта, която ме измъчва е, че ние никога няма да можем да отворим всичките врати, да минем по всички възможни пътища, да изживеем всички възможни животи... всичко опира до Избора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Чобанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина понякога имаш необясним "усет" и знаеш коя врата трябва да отвориш, или поне знаеш, кой път не трябва да избираш и това очертва живота ти...и да, може би наистина точно в тази точка шансът и личният избор се преплитат. И може би именно определеният/предопределеният от теб път те прави ценен на тази земя и не бива да се натъжавам, че не мога да изживея всички пътища, защото така само ще задоволя собствената си потребност да "имам всичко", а няма да постигна едно наистина индивидуално и уникално изживяване на битието. :P
  • Много от пътищата водят до задънени улици. Много други те въртят в кръг, докато не ти свършат батериите. Защо ни трябва да ги отваряме всичките врати? Случвало ли ти се е да гледаш някоя от пътеките и да не си се представяш по никакъв начин крачеща по нея? Все едно ти е извънземна?

    А шансът и личният избор различни ли са?

    Поздрави за интересната тема!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...