10 may 2009, 12:40

Каква е тази злоба, която ни обгръща?

4.7K 1 6
1 мин за четене

Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисен духовно. Дребните ни всекидневни крамоли ни носят извратено удоволствие - да унижиш другия, да му скапеш деня. Сериозно, имам чувството, че определени индивиди живеят само, за да вгорчават чуждия живот и ако не са се заяли поне с един човек, денят им няма да е минал ползотворно. Наскоро попаднах на един такъв субект от женски пол, който откровено си изля лошото настроение върху мен и не смятам, че съгреших чак толкова, че да заслужа словесния поток, с който тази госпожа ме засипа. Беше по телефона, но няма значение, пак ми стана неприятно. Питам се как е възможно да черпиш сили, заяждайки се с другите. Как е възможно да се отнасяш с ближния като с предмет, да не те е грижа, че и той има чувства и може би не трябва да го съдиш толкова прибързано. За жалост подобни случаи са често срещани. И те могат да се разиграят къде ли не. Участниците също са най-разнообразни. Те са вашите роднини, приятели и съседи.Те са... самите нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниара Норууд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истина е за жалост...
  • Каква е тази злоба, която ни обгръща?
    Ами най-обикновена. А ние й позволяваме да ни зарази, а как трудно се лекува, не е истина. Аз понякога позволявам да ми се подвиква, казвам си, айде нека се разтовари, аз съм щастлив човек, а той...Но не отвръщам със същото, защото нали се сещате какво ще последва. И после ми се извиняват милите. Добре, че по математика съм имала в първи клас шестица и мога да броя до десетр иначе каквато съм люта чушка...
  • Ами да, аз много страдам за това, но как ме замисли. Боже и аз правя същото. Та ние хората много си влияем ама много и ако не се опомним навреме е жалко за нас. Поздрави!
  • Благодаря за коментарите!!!Радвам се,че написаното е заинтригувало някого.
  • И аз се присъединявам, недопустимо е да държиш сметка само за собствените си чувства, а за чуждите, не! Поздрав!

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...