Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисен духовно. Дребните ни всекидневни крамоли ни носят извратено удоволствие - да унижиш другия, да му скапеш деня. Сериозно, имам чувството, че определени индивиди живеят само, за да вгорчават чуждия живот и ако не са се заяли поне с един човек, денят им няма да е минал ползотворно. Наскоро попаднах на един такъв субект от женски пол, който откровено си изля лошото настроение върху мен и не смятам, че съгреших чак толкова, че да заслужа словесния поток, с който тази госпожа ме засипа. Беше по телефона, но няма значение, пак ми стана неприятно. Питам се как е възможно да черпиш сили, заяждайки се с другите. Как е възможно да се отнасяш с ближния като с предмет, да не те е грижа, че и той има чу ...