Каква е тази злоба, която ни обгръща?
Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисен духовно. Дребните ни всекидневни крамоли ни носят извратено удоволствие - да унижиш другия, да му скапеш деня. Сериозно, имам чувството, че определени индивиди живеят само, за да вгорчават чуждия живот и ако не са се заяли поне с един човек, денят им няма да е минал ползотворно. Наскоро попаднах на един такъв субект от женски пол, който откровено си изля лошото настроение върху мен и не смятам, че съгреших чак толкова, че да заслужа словесния поток, с който тази госпожа ме засипа. Беше по телефона, но няма значение, пак ми стана неприятно. Питам се как е възможно да черпиш сили, заяждайки се с другите. Как е възможно да се отнасяш с ближния като с предмет, да не те е грижа, че и той има чувства и може би не трябва да го съдиш толкова прибързано. За жалост подобни случаи са често срещани. И те могат да се разиграят къде ли не. Участниците също са най-разнообразни. Те са вашите роднини, приятели и съседи.Те са... самите нас.
© Ниара Норууд All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истина е за жалост...
-
Каква е тази злоба, която ни обгръща?
Ами най-обикновена. А ние й позволяваме да ни зарази, а как трудно се лекува, не е истина. Аз понякога позволявам да ми се подвиква, казвам си, айде нека се разтовари, аз съм щастлив човек, а той...Но не отвръщам със същото, защото нали се сещате какво ще последва. И после ми се извиняват милите. Добре, че по математика съм имала в първи клас шестица и мога да броя до десетр иначе каквато съм люта чушка... -
Ами да, аз много страдам за това, но как ме замисли. Боже и аз правя същото. Та ние хората много си влияем ама много и ако не се опомним навреме е жалко за нас. Поздрави!
-
Благодаря за коментарите!!!
Радвам се,че написаното е заинтригувало някого. -
И аз се присъединявам, недопустимо е да държиш сметка само за собствените си чувства, а за чуждите, не! Поздрав!
-
И аз се чудя! И, като гледам, скоро няма да спрем да се чудим, Ниара! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
