Любовта е като човешкия живот. Започва със зачатие и свършва със смърт. И също като живота е случайна смесица от ад и рай. Началото винаги е различно. Можеш да се влюбиш неочаквано – от непредпазливост, понякога – въпреки взетите мерки, а друг път - съвсем съзнателно. Всяка любов има свой зародишен период (влюбване), в който е много уязвима. Тъй като медицина при влюбване не съществува (освен някои основни правила за профилактика), много често чувството завършва с аборт – спонтанен или предизвикан от “доброжелатели”. Затова и процентът на живо-родените любови е много нисък. А самото им раждане е празник – еквивалентен в емоционално отношение на раждането на дете.

       Като всяко дете и Любовта има нужда от грижи и закрила, докато порасне. Безотговорността ни като нейни родители често води до заболявания, усложнения и дори летален изход. Когато, обаче, тя израсне, трябва да и дадем свобода, защото, поради свръхчувствителната си природа, е склонна към самоубийство. 

      Обикновено Любовта има сравнително кратък живот, но е много скъпа за всеки. Достигането й на зрялост или дори дълбока старост е наша отговорност. 

      Както казах в началото, Любовта е като човешкия живот. Сега ще допълня, че тя Е човешкият живот. Древните са били прави в теорията за прераждането, но някъде по дългия път на времето се е загубила дълбоката и съкровена същност на тяхното познание. "Човек се преражда при всяко влюбване, в рамките на биологичното си съществуване." Следователно и Кармата е нещо съвсем реално. След всяка любовна смърт, трябва да се влюбим отново и да не допускаме грешките, предизвикали предишния край. Целта е – Човекът да успее да се роди (влюби) и да поддържа любовта жива до края на земния си път. По този начин той придобива цялостност, слива се с Абсолюта и отрича смъртта. Преражданията ни дават необходимата мъдрост, за да постигнем тази цел. 

      Мисля си, че това е и основната разлика между човека и останалите живи организми. На нас ни е дадено да живеем много пъти в рамките на един физически живот…

… Умрях едва снощи, а вече искам да се влюбя пак. И ще направя възможното този път да е завинаги!

София 2004-02-07