28 мая 2008 г., 15:24

Кармичен кръг

3.6K 0 4
1 мин за четене

      Любовта е като човешкия живот. Започва със зачатие и свършва със смърт. И също като живота е случайна смесица от ад и рай. Началото винаги е различно. Можеш да се влюбиш неочаквано – от непредпазливост, понякога – въпреки взетите мерки, а друг път - съвсем съзнателно. Всяка любов има свой зародишен период (влюбване), в който е много уязвима. Тъй като медицина при влюбване не съществува (освен някои основни правила за профилактика), много често чувството завършва с аборт – спонтанен или предизвикан от “доброжелатели”. Затова и процентът на живо-родените любови е много нисък. А самото им раждане е празник – еквивалентен в емоционално отношение на раждането на дете.

       Като всяко дете и Любовта има нужда от грижи и закрила, докато порасне. Безотговорността ни като нейни родители често води до заболявания, усложнения и дори летален изход. Когато, обаче, тя израсне, трябва да и дадем свобода, защото, поради свръхчувствителната си природа, е склонна към самоубийство. 

      Обикновено Любовта има сравнително кратък живот, но е много скъпа за всеки. Достигането й на зрялост или дори дълбока старост е наша отговорност. 

      Както казах в началото, Любовта е като човешкия живот. Сега ще допълня, че тя Е човешкият живот. Древните са били прави в теорията за прераждането, но някъде по дългия път на времето се е загубила дълбоката и съкровена същност на тяхното познание. "Човек се преражда при всяко влюбване, в рамките на биологичното си съществуване." Следователно и Кармата е нещо съвсем реално. След всяка любовна смърт, трябва да се влюбим отново и да не допускаме грешките, предизвикали предишния край. Целта е – Човекът да успее да се роди (влюби) и да поддържа любовта жива до края на земния си път. По този начин той придобива цялостност, слива се с Абсолюта и отрича смъртта. Преражданията ни дават необходимата мъдрост, за да постигнем тази цел. 

      Мисля си, че това е и основната разлика между човека и останалите живи организми. На нас ни е дадено да живеем много пъти в рамките на един физически живот…

… Умрях едва снощи, а вече искам да се влюбя пак. И ще направя възможното този път да е завинаги!

София 2004-02-07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Значи затова си я пазя толкова силно - с нокти и зъби - до края или
    началото й отново в небитието...
    Благодаря и Бъди!!!
  • Много си прав, приятелю! Всяка нова любов е прераждане, всяка нейна загуба е една малка смърт...до следващото възкръсване
  • Ами да. Така е. Желая ти още много усмивки и благодаря за тази, дето ми я подари с коментара си!
  • Наистина много оригинални хрумвания....Четях го...и една неусетна усмивка изгряаваше след всеки уместен паралел между характеристиките на живота и любовта...много разумно и точно...Значи животът е любов?

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...