Kогато остана сама...
Някой хора в днешно време са съвсем сами на този малък свят. Самотата - какво е тя? Как хората я приемат? Изобщо, запитваме ли се защо сме обкръжени от самота? Самотата е наш другар, който често се появява в трудни моменти, които преодоляваме. Когато си сам вкъщи, сам на работа, сам в живота, тя е един "приятел", който те упреква и мъчи, дразни и малтретира. "Приятел", от когото се страхуваш и пазиш.
Когато човек остане сам, той е обзет от много мисли и тревоги. Затваря се в своя свят и се рови в спомените, в съзнанието си, за да открие и опознае себе си, да разбере съществуването си. Понякога, у някои се раждат истини, в други - скрити чувства.
Остана ли сама, в мене се събуждат най-различни мисли и вълнения. Събуждат се страхове, инстинкти. Сетивата ти се изострят. Ослушваш се и при най-малкия шум потрепваш и лудо се оглеждаш навсякъде. Чуваш всяко прехвърчане на муха, всяко скърцане на стария гардероб. Въобразяваш си, че долавящ нечии стъпки от съседната стая, ...