Заподскачали са мисли в главата на младото поколение, че съвсем скоро ще се мре. Идвал краят на света, нямало смисъл да се градят каквито и да са планове, защото така или инак те били, видиш ли, обречени! И кво сега, ще мрем ли, няма ли... аз накъде да я подхвана?
Осемнадесетгодишният ми братовчед, забързан като охлюв по баир, вчера дойде да пием по кафе в скромната ми чиновническа стаичка. Вика ми: "Братчеде, да знаеш, нещо май ме гони депресията, все ми се спи и нищо не ми се прави. Мама днес ми даде 20 лева да си ги харча по баровете с гаджетата, ма ей ма на... глей къв съм се вкиснал! Хубаво, майна, че откак чух за края на света на 21 декември 2012 година, някак си поне това скапано даскало вече съм го отписал. Кажи ми, ти си умен човечец, има ли смисъл да се трепа над компа и книгите, като утре няма да ни има? Не че съм философ, ма до толкова две и две свръзвам... ще изчакам да видя кво ще стане, а то знания се наваксват. Я сипи по едно малко, не ми се лигави с това кафе, че и ти ...