Краят на света
Заподскачали са мисли в главата на младото поколение, че съвсем скоро ще се мре. Идвал краят на света, нямало смисъл да се градят каквито и да са планове, защото така или инак те били, видиш ли, обречени! И кво сега, ще мрем ли, няма ли... аз накъде да я подхвана?
Осемнадесетгодишният ми братовчед, забързан като охлюв по баир, вчера дойде да пием по кафе в скромната ми чиновническа стаичка. Вика ми: "Братчеде, да знаеш, нещо май ме гони депресията, все ми се спи и нищо не ми се прави. Мама днес ми даде 20 лева да си ги харча по баровете с гаджетата, ма ей ма на... глей къв съм се вкиснал! Хубаво, майна, че откак чух за края на света на 21 декември 2012 година, някак си поне това скапано даскало вече съм го отписал. Кажи ми, ти си умен човечец, има ли смисъл да се трепа над компа и книгите, като утре няма да ни има? Не че съм философ, ма до толкова две и две свръзвам... ще изчакам да видя кво ще стане, а то знания се наваксват. Я сипи по едно малко, не ми се лигави с това кафе, че и ти ей така ще си пукнеш като книжен плъх над тия ми ти бумажки! Аре, да ни е наздраве... поне още месец-два... ОХХХ, как съм се депресирал, мамка му!"
Спинах аз там от едно закътано шише уиски (дето го пазя за някоя нервна криза след съвещание на управата) и отпих глътка, че да не изляза нещо задръстен. Гледам го моя пораснал братчед и му се чудя на странната депресийка: що за животно ще да е тя, как да му помогна?
Вярно, ако иде краят на света (а аз няма как да знам, че не иде), защо да му пълня чашата с разни позитивни мисли, дето ми скитат в обременената от бумажлък кратуна. Ей го на - млад, хубав, със заможни родители, набутан в престижната Английска гимназия, че отгоре на всичко и с красиви млади момичета около себе си! Колата му, която аз не мога да си купя даже и насън с моята заплатка, стои излъскана на паркинга и привлича погледите на колегите - чиновници от общината, чиято финансова съдба не се различава особено от моята. Пия си уискито аз, наблюдавам пред себе си депресирания младеж, който пресушава вече втора чашка, докато пише поредния смс по Ай фона ( или както му викат там), и все повече не намирам ни една думичка, която да му кажа... Чел, ама пак недочел!
Та така, мили приятели, и още по-мили неприятели, викат, идвал краят на света... А ако не дойде, кви ще ги вършим, питате ли се? Кво ще ги правим тия наши депресирани млади войводи, дето запасани с всякакъв вид оптична и звукова техника, нямат нито цели, нито воля, нито кураж да живеят! То май-май краят на света не ни мърда, ма нека за по-сигурно да си допием уискито...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриан Стамболиев Все права защищены
Харесах чувството за хумор! Поздрави!
