Краят на света
Заподскачали са мисли в главата на младото поколение, че съвсем скоро ще се мре. Идвал краят на света, нямало смисъл да се градят каквито и да са планове, защото така или инак те били, видиш ли, обречени! И кво сега, ще мрем ли, няма ли... аз накъде да я подхвана?
Осемнадесетгодишният ми братовчед, забързан като охлюв по баир, вчера дойде да пием по кафе в скромната ми чиновническа стаичка. Вика ми: "Братчеде, да знаеш, нещо май ме гони депресията, все ми се спи и нищо не ми се прави. Мама днес ми даде 20 лева да си ги харча по баровете с гаджетата, ма ей ма на... глей къв съм се вкиснал! Хубаво, майна, че откак чух за края на света на 21 декември 2012 година, някак си поне това скапано даскало вече съм го отписал. Кажи ми, ти си умен човечец, има ли смисъл да се трепа над компа и книгите, като утре няма да ни има? Не че съм философ, ма до толкова две и две свръзвам... ще изчакам да видя кво ще стане, а то знания се наваксват. Я сипи по едно малко, не ми се лигави с това кафе, че и ти ей така ще си пукнеш като книжен плъх над тия ми ти бумажки! Аре, да ни е наздраве... поне още месец-два... ОХХХ, как съм се депресирал, мамка му!"
Спинах аз там от едно закътано шише уиски (дето го пазя за някоя нервна криза след съвещание на управата) и отпих глътка, че да не изляза нещо задръстен. Гледам го моя пораснал братчед и му се чудя на странната депресийка: що за животно ще да е тя, как да му помогна?
Вярно, ако иде краят на света (а аз няма как да знам, че не иде), защо да му пълня чашата с разни позитивни мисли, дето ми скитат в обременената от бумажлък кратуна. Ей го на - млад, хубав, със заможни родители, набутан в престижната Английска гимназия, че отгоре на всичко и с красиви млади момичета около себе си! Колата му, която аз не мога да си купя даже и насън с моята заплатка, стои излъскана на паркинга и привлича погледите на колегите - чиновници от общината, чиято финансова съдба не се различава особено от моята. Пия си уискито аз, наблюдавам пред себе си депресирания младеж, който пресушава вече втора чашка, докато пише поредния смс по Ай фона ( или както му викат там), и все повече не намирам ни една думичка, която да му кажа... Чел, ама пак недочел!
Та така, мили приятели, и още по-мили неприятели, викат, идвал краят на света... А ако не дойде, кви ще ги вършим, питате ли се? Кво ще ги правим тия наши депресирани млади войводи, дето запасани с всякакъв вид оптична и звукова техника, нямат нито цели, нито воля, нито кураж да живеят! То май-май краят на света не ни мърда, ма нека за по-сигурно да си допием уискито...
© Адриан Стамболиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви ! Някой трябва да внася и по малко усмивки, това е целта на това есе всъщност!
-
Краят не дойде. Бездруго щяха да ни накарат да го отработим после...
Харесах чувството за хумор! Поздрави! -
Тука съм...
-
Къде се губиш? Липсваше ни!!!
-
Радвам се ! Ще сипя, разбира се..
-
Ще ми сипнеш ли или да си донеса? Колкото повече уиски има, толкова повече не му пука на човек за края, нали? А той че все някога ще настъпи, спор няма! Беше ми приятно!
-
Хехехе, ми трябва да весело, макар че хич не е забавно всъщност! Мен по ми е забавно как някой минава през произведенията ти ,пляска ти една слаба оценка,ма даже и не се аргументира, та да се поучим! НО ние Адри, с теб мнооого ,ма многоо страдаме от това ,нали Благодаря на тоя сайт ,че го има, много се забавлявам!
-
Мхм, чета и чета... Поднесъл си го с хумор, че да не ревем ,а?
-
Добре , че е "краят на света", че да има с какво да си оправдават депресиите...!!!Че няма по една мотика 12ти номер и работа на умирачка за тях...!!!Да видим ще им идва ли наум за депресии...
-
Беше ми интересно
-
Аз и винце пия, разреждам си уискито с него Привет на всички, радвам се на усмивките ви..
-
Надявам се, че този твой братовчед с наркомански (алкохолен) порив не е баш от "тъмнодушните":
"В богове вярват светлите хора.
В демоните на властта, и богатството
вярват Страстните. А Тъмнодушните —
в духове на умрели и в призраци.*"
Бхагавадгита 17:4
*в случая, раздухването на историята с "календара на маите" би трябвало да се разглежда като резултат от вяра "в духове на умрели и на призраци"
пп Стамбо, веществото алкохол е тежък наркотик!... Слабо разредено в уиски и други подобни си остава подчертано такъв. При виното е малко по-различно. Та ти, значи, си употребяваш най-спокойно леко разреден тежък наркотик, а? -
Тъжно, макар че написано много забавно ! Хубаво е ,че поне уиски има! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
