1 мин за четене
„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, а с мен си играят на криеница, с броене до единадесет.
Усещам,че бягам, бързо при това. Оглеждам се, уж е тъмно, а е ранно утро.Гласът ми е дрезгав, не чувам викове и плач, само очите ми се взират в пространството. В човека-вълк.Той ме открива, поваля ме на земята, покрай събраните на купчина листа,и ме целува страстно –
Тръгвам!
Страстно, за да впие зъби в нежната ми шия и да се почерпи с кръвта ми.Очите му са огромни бездни, сякаш нямат цвят, диша накъсано, хрипливо. Устата – червена като череши, а след миг става безкръвна и сива.
Светът се върти или аз в него?
Хипнотизирана съм, окована като във вериги...От борбата, едната ми гръд го моли за пощада.
Възбудена съм.
Тръгвам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse