17 nov 2011, 11:45

Кръговрат

1.6K 0 1

Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. Но тях никой не ги чува. Никой не е тук, за да ги чуе. Заради това може би не съществуват.
Сълзите ми се чупят в твърдия цимент. Звукът е раздиращ. Всяка една от тях се разделя на хиляди стъклени парченца, които се забиват в тялото ми. Раняват го, унищожават го. Сама се погубвам. Сама съм сега. Няма те и е тъжно без теб. Непрогледен мрак е обзел душата ми. Светлината е някъде далече… а може и въобще да не съществува, щом не я виждам. Да вярвам ли? Не… Не зная, не ме интересува. Защото теб те няма. Сълзите продължават да капят. Кървави сълзи. Чупят се… и наново раждат се. До кога?!
Безсилна съм сама да се избавя от кръговрата на моя... Живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...