Nov 17, 2011, 11:45 AM

Кръговрат

1.6K 0 1

Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. Но тях никой не ги чува. Никой не е тук, за да ги чуе. Заради това може би не съществуват.
Сълзите ми се чупят в твърдия цимент. Звукът е раздиращ. Всяка една от тях се разделя на хиляди стъклени парченца, които се забиват в тялото ми. Раняват го, унищожават го. Сама се погубвам. Сама съм сега. Няма те и е тъжно без теб. Непрогледен мрак е обзел душата ми. Светлината е някъде далече… а може и въобще да не съществува, щом не я виждам. Да вярвам ли? Не… Не зная, не ме интересува. Защото теб те няма. Сълзите продължават да капят. Кървави сълзи. Чупят се… и наново раждат се. До кога?!
Безсилна съм сама да се избавя от кръговрата на моя... Живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Герова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...