19 nov 2014, 7:38

Къде си, татко? 

  Ensayos » Personales
1437 0 0

Не съм сигурна какво точно се каня да напиша, но съм сигурна, че след години ще му се зарадвам щом го прочета.

Аз имам дупка в душата си, която не е пробита по моя вина. Тя се дължи на огромната празнина и липса на бащинска любов и внимание. 

А пък думата "дупка" може да има много значение, особено в днешно време. Например моята е чисто емоционална. 

Защо ли хората са мрачни, тъжни и омърлушени? Защо ли все по-рядко виждам усмихнати и позитивни хора? Защото нечий дупки са по-големи, други по-малки, някои по-дълбоки, други по-плитки. Заради моята "дупка" изживявам срама на живота си.

Заради моята "дупка" живея неспокойно и под напрежение.

Бих искала да кажа нещо на хората... на целия свят... И то е, че се надявам "някой ден", някой да каже "стига". Може би този ден е далеч, а може и пък да е близо. Кой знае? :)

А къде ли е татко?

© Мъченик на Изкуството Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??