Nov 19, 2014, 7:38 AM

Къде си, татко?

1.9K 0 0

Не съм сигурна какво точно се каня да напиша, но съм сигурна, че след години ще му се зарадвам щом го прочета.

Аз имам дупка в душата си, която не е пробита по моя вина. Тя се дължи на огромната празнина и липса на бащинска любов и внимание. 

А пък думата "дупка" може да има много значение, особено в днешно време. Например моята е чисто емоционална. 

Защо ли хората са мрачни, тъжни и омърлушени? Защо ли все по-рядко виждам усмихнати и позитивни хора? Защото нечий дупки са по-големи, други по-малки, някои по-дълбоки, други по-плитки. Заради моята "дупка" изживявам срама на живота си.

Заради моята "дупка" живея неспокойно и под напрежение.

Бих искала да кажа нещо на хората... на целия свят... И то е, че се надявам "някой ден", някой да каже "стига". Може би този ден е далеч, а може и пък да е близо. Кой знае? :)

А къде ли е татко?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...