1 мин за четене
Всеки си има лично пространство. И е желателно никой да не му го нарушава... Ако се случи, да може да си го защитава... Затова подскачам, когато някой се доближи до мен и започне да ми говори поверително на ухо... Веднага го слагам в категорията на интригантите и лукавите. И бягам по-надалече... Когато крещи насреща ми, просто изключвам... Макар да чувам звуци, пропускам думите. Но те като ледени иглички ме опърлят... Бягам и от някой, който се изживява като унила жертва на съдбата и ме взема за мивка, в която излива всичките си душевни отпадъци... Безскрупулния използвач надушвам от километри, още преди да е прекрачил личното ми пространство и ограничавам общуването с него... Има и веселяци, майтапчии. Те избиват комплексите на собствената си неувереност и понякога дръзко преминават границата на шегите си... Отровни са действията и на някой, който се изживява за велик или пък се превзема... Противоотрова е мълчанието ми. Какво да им кажа?... Ласкателите съжалявам и отминавам с усмивка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse