Всеки си има лично пространство. И е желателно никой да не му го нарушава... Ако се случи, да може да си го защитава... Затова подскачам, когато някой се доближи до мен и започне да ми говори поверително на ухо... Веднага го слагам в категорията на интригантите и лукавите. И бягам по-надалече... Когато крещи насреща ми, просто изключвам... Макар да чувам звуци, пропускам думите. Но те като ледени иглички ме опърлят... Бягам и от някой, който се изживява като унила жертва на съдбата и ме взема за мивка, в която излива всичките си душевни отпадъци... Безскрупулния използвач надушвам от километри, още преди да е прекрачил личното ми пространство и ограничавам общуването с него... Има и веселяци, майтапчии. Те избиват комплексите на собствената си неувереност и понякога дръзко преминават границата на шегите си... Отровни са действията и на някой, който се изживява за велик или пък се превзема... Противоотрова е мълчанието ми. Какво да им кажа?... Ласкателите съжалявам и отминавам с усмивка... С любопитковците внимавам. Случва се и с физически контакт някой да наруши пространството ми - да се опита да ме докосне или пък да разлее нещо върху мен. Първия разпределям към досадниците, а вторият отива в "небрежни". За да се спася, не им обръщам нужното внимание... Силният и тежък парфюм доста отдалеч създава дискомфорт около мен... И много трудно устоявам да не вдишвам дълбоко... Виртуалното ми пространство като че ли е най-защитено. Там ми помага електронната техника. Мога да бъда анонимна, да се скрия от всички под псевдоним. Или пък, ако съм събрала смелост да се разкрия и някой грубо се бута в пространството ми, просто не му отговарям или сменям сайта... Най ми тежи, когато тишината ми е нарушена с необяснимо мълчание. И аз се питам дали не е обида, сдържан гняв или омраза... А около мен кънти от премълчания... Тогава често стигам до ръба... И заставам очи в очи със себе си. Подлагам се на поредната дисекция и отварям на болката да ме учи... Не само белият лист ми помага. Имам и приятели! И съм щастлива.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Но преди това очи в очи със себе си. Иначе няма научаване.
Едно от любимите ми твои есета.