26.09.2007 г., 18:02 ч.  

Лично пространство 

  Есета » Философски, Лични, Други
5083 0 6
1 мин за четене

 

 

            Всеки си има лично пространство. И е желателно никой да не му го нарушава... Ако се случи, да може да си го защитава... Затова подскачам, когато някой се доближи до мен и започне да ми говори поверително на ухо... Веднага го слагам в категорията на интригантите и лукавите. И бягам по-надалече... Когато крещи насреща ми, просто изключвам... Макар да чувам звуци, пропускам думите. Но те като ледени иглички ме опърлят... Бягам и от някой, който се изживява като унила жертва на съдбата и ме взема за мивка, в която излива всичките си душевни отпадъци... Безскрупулния използвач надушвам от километри, още преди да е прекрачил личното ми пространство и ограничавам общуването с него... Има и веселяци, майтапчии. Те избиват комплексите на собствената си неувереност и понякога дръзко преминават границата на шегите си... Отровни са действията и на някой, който се изживява за велик или пък се превзема... Противоотрова е мълчанието ми. Какво да им кажа?... Ласкателите съжалявам и отминавам с усмивка... С любопитковците внимавам. Случва се и с физически контакт някой да наруши пространството ми - да се опита да ме докосне или пък да разлее нещо върху мен. Първия разпределям към досадниците, а вторият отива в "небрежни". За да се спася, не им обръщам нужното внимание... Силният и тежък парфюм доста отдалеч създава дискомфорт около мен... И много трудно устоявам да не вдишвам дълбоко... Виртуалното ми пространство като че ли е най-защитено. Там ми помага електронната техника. Мога да бъда анонимна, да се скрия от всички под псевдоним. Или пък, ако съм събрала смелост да се разкрия и някой грубо се бута в пространството ми, просто не му отговарям или сменям сайта... Най ми тежи, когато тишината ми е нарушена с необяснимо мълчание. И аз се питам дали не е обида, сдържан гняв или омраза... А около мен кънти от премълчания... Тогава често стигам до ръба... И заставам очи в очи със себе си. Подлагам се на поредната дисекция и отварям на болката да ме учи... Не само белият лист ми помага. Имам и приятели! И съм щастлива.

 

                                                                           © Павлина Христова Петрова

                                                                 

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Подлагам се на поредната дисекция и отварям на болката да ме учи..."
    Но преди това очи в очи със себе си. Иначе няма научаване.
    Едно от любимите ми твои есета.
  • Здравей, Маги! Ти ме разбираш прекрасно. Благодаря ти! Радвам се, че приятелите ми се увеличават!
  • Нищо не ми пречи , имайкки предвид как приемаш другите като външен свят, щом си тук да ти кажа , че ми доставя радост и удоволствие да слушам и чета умно и красиво написани текстове като твоите.Не съм ласкател , а човек който има предпочитания и ги изразява. Много държа на личното си пространство , когато се касае за строго лични и засягащи само мен неща.Споделям написаното от теб и показвам от себе си само това , което искам да се знае.С обич.
  • Здравей, Ирена! Благодаря за вниманието. Аз съм позитивен човек. Имам приятели и живея щастливо. Твоето мнение не ме смущава. Разбира се, че си защитавам личното пространство, но това не означава, че бягам от всички. Не ти пожелавам да попаднеш под стреличките на някой майтапчия, който всъщност безпощадно те жили... Но иначе много обичам да се шегувам. Съжалявам, че си възприела разсъжденията ми само откъм негативната страна. Много е хубаво да сме различни. Хубав ден ти желая!
  • Има ли тип хора, който да не те дразни и от който да не искаш да избягаш? И защо смяташ, че само защото някой има чувство за хумор, то той е комплексар? Май не е проблемът в другите , а в теб. Дано не ми се обидиш, макар че съм сигурна, че вече съм причислена към някоя от твоите категории. Нищо, успех с бягството, щом това е твоят избор. Поздрави
  • Много е хубаво!Но все пак аз давам шанс на всички независмо какви са,защото всеки играе една огромна и тъпа роля,но вътрешно в себе си всичкки ние сме хора и се нуждаем от внимание.Които е подъл с мен го отрязвам,но мисля,че хората се нуждаем от разнообразие в общуването.Можеш да говориш с всеки неангажиращи неща,като избягваш важните,които смяташ ,че ще бъдат разпространени от даден човек.Така се печели много повече,а няма спор,че всички сме егоисти.Всичко друго осавяме за истинските приятели.Само те ни крепят да продължим!
    Благодаря за внимането!ПОздрав!
Предложения
: ??:??