Любов... въздишка... устни... цигара.
Любов... цигара.
Любовтта е силно, изпепеляващо чувство. Карате да я усещаш до най-дълбоките места на душата и тялото ти. Понякога те изгаря и оставя рани. Хубаво е да я имаш и да я почувстваш. Желаеш я, без да мислиш за последиците, които ще ти донесе.
Всичко до тук е за любовта, а не се ли отнася и за една-единствена, проста цигара?
Разликата?...
Никой не може да каже дали съществува истинската любов... а истинска цигара - има.
Още прилики ли?...
И двете са отрова... Защо ли? За тази цигара всеки знае, а за любовта - всяка завършва с отрова, по пример на Ромео и Жулиета.
Да, любовта рано или късно ще нарани душата ти. Кое е по-болезнено да нараниш тялото или душата си, да разрушиш храма на живота или храма на чувствата? Това всеки сам да може да избере, май имаме право на избор.
Трудно е да се откажем от тях: и в двата случая ни боли... болката и липсата са силни, нали? Затова... не започвайте!
И в заключение...
За мен истинската любов трае точно ...