Feb 10, 2007, 12:36 PM

Любовна Цигара

  Essays
2.2K 0 2
1 min reading
   Любов... въздишка... устни... цигара.
   Любов... цигара.
Любовтта е силно, изпепеляващо чувство. Карате да я усещаш до най-дълбоките места на душата и тялото ти. Понякога те изгаря и оставя рани. Хубаво е да я имаш и да я почувстваш. Желаеш я, без да мислиш за последиците, които ще ти донесе.
Всичко до тук е за любовта, а не се ли отнася и за една-единствена, проста цигара?
   Разликата?...
Никой не може да каже дали съществува истинската любов... а истинска цигара - има.
   Още прилики ли?...
И двете са отрова... Защо ли? За тази цигара всеки знае, а за любовта - всяка завършва с отрова, по пример на Ромео и Жулиета.
Да, любовта рано или късно ще нарани душата ти. Кое е по-болезнено да нараниш тялото или душата си, да разрушиш храма на живота или храма на чувствата? Това всеки сам да може да избере, май имаме право на избор.
Трудно е да се откажем от тях: и в двата случая ни боли... болката и липсата са силни, нали? Затова... не започвайте!
   И в заключение...
За мен истинската любов трае точно колкото да изпушиш една цигара - десет минути.
От тук нататък, вие изберете коя болест да последвате... или искате и двете...
една Любовна Цигара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери П All rights reserved.

Comments

Comments

  • ти си невероятно талантлива, нестандартна, мъдра, уникална!!!!!!!!

    Не мога да повярвам, че си на 16...

    !!!!!!!!!!!*
  • Поставяш въпрос,над който не съм се замисляла досега,но имаш право - "...истинската любов трае точно колкото да изпушиш една цигара - десет минути...".Въпреки всичко щастливец е не този,който не я е срещнал досега,а този,който я е имал,но е изгубил.

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...