МАСКАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО
«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми се с поглед да обхвана света, да опозная всичко и всички, да гледам , да гледам и даже да не примигвам, за да не изгубя дори един единствен миг . . .
Но от всичко, което обхващам с поглед най ме заинтригуват хората - лицата им, чувствата, мислите им. Всеки е забързан за някъде. Няма ги веселите, усмихнатите, тъжните, загрижени или замислени лица. Всички са някак монотонни, безизразни, изпълнени с безразличие. Всеки е потънал в някакво странно състояние. Сякаш всички са надянали „маската на безразличието”, на „пасивността” и въпреки, че никой с никого не си прилича по лик, маската ги прави еднакви.
Един гледа с презрение на света около него, друг гледа от високо и забравя, че и той някога е бил в ниското, трети не вижда красотите на света, понеже съзнанието му е обхванато от „по-висши „ , „материални” мисли. Някой просят за хляб, някои са заслепени от слава или от знание, други от чувство за превъзходство. Има и честни, и достойни хора. Но най-лошото е, че има и такива, които са равнодушни към всичко и не спадат към никоя от по-горните групи. Нима за това сме родени – да се движим през света без цел, без стремеж?!?!?... Но истината е, че няма лица, които да гледат на света и да мислят за него от позицията на общочовешкото, а не индивидуално съзнание.
Или ги има. . .
Или се крият . . .
Или пък „маската” се е оказала по-силна от тях и ги е поробила . . .
Или силите им са недостатъчни да се борят срещу другите – по точно не да се борят, а да им разкрият „истината”, пък току виж стане „чудо” и светът се преобрази . . .
Или - Или . . .
Но факт е, че „маската на безразличието” взема все повече и повече жертви всеки ден ! ! !
п.п. Дърпам я с две ръце от лицето си . . . Помощ . . . Но, не, няма надежда – вече е залепнала здраво. Или пък има - Хм ... Но ще трябва да положа усилия, а именно това човекът не обича да прави . . .
"...Погледът мрачен,
умът не види добро ли,
зло ли насреща иде...
...в гърди ни любов,
ни капка вяра, нито
надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!”
(Хр.Ботев)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
