МАСКАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО
«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми се с поглед да обхвана света, да опозная всичко и всички, да гледам , да гледам и даже да не примигвам, за да не изгубя дори един единствен миг . . .
Но от всичко, което обхващам с поглед най ме заинтригуват хората - лицата им, чувствата, мислите им. Всеки е забързан за някъде. Няма ги веселите, усмихнатите, тъжните, загрижени или замислени лица. Всички са някак монотонни, безизразни, изпълнени с безразличие. Всеки е потънал в някакво странно състояние. Сякаш всички са надянали „маската на безразличието”, на „пасивността” и въпреки, че никой с никого не си прилича по лик, маската ги прави еднакви.
Един гледа с презрение на света около него, друг гледа от високо и забравя, че и той някога е бил в ниското, трети не вижда красотите на света, понеже съзнанието му е обхванато от „по-висши „ , „материални” мисли. Някой просят за хляб, някои са заслепени от слава или от знание, други от чувство за превъзходство. Има и честни, и достойни хора. Но най-лошото е, че има и такива, които са равнодушни към всичко и не спадат към никоя от по-горните групи. Нима за това сме родени – да се движим през света без цел, без стремеж?!?!?... Но истината е, че няма лица, които да гледат на света и да мислят за него от позицията на общочовешкото, а не индивидуално съзнание.
Или ги има. . .
Или се крият . . .
Или пък „маската” се е оказала по-силна от тях и ги е поробила . . .
Или силите им са недостатъчни да се борят срещу другите – по точно не да се борят, а да им разкрият „истината”, пък току виж стане „чудо” и светът се преобрази . . .
Или - Или . . .
Но факт е, че „маската на безразличието” взема все повече и повече жертви всеки ден ! ! !
п.п. Дърпам я с две ръце от лицето си . . . Помощ . . . Но, не, няма надежда – вече е залепнала здраво. Или пък има - Хм ... Но ще трябва да положа усилия, а именно това човекът не обича да прави . . .
"...Погледът мрачен,
умът не види добро ли,
зло ли насреща иде...
...в гърди ни любов,
ни капка вяра, нито
надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!”
(Хр.Ботев)
© Сим All rights reserved.
