10 feb 2016, 20:33

Мисли

1.3K 0 1
1 мин за четене

Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”

Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовялата баба чака при кантара за десет стотинки, хляб да купи. Хората я задминават, готови да прегазят нейната мъка. Тя прилича на гарван от спомени. Много спомени. Побелели от годините снимки. И една застинала сълза.

Котката, донесла своя пир, играе до забрава. Мишлето се опитва да побегне от чуждите остри нокти. Хищникът се забавлява и причаква хитро, подхваща я с нокти.Убива, ала бавно. За да има агония... Разкъсва тялото, главичката, сърцето. Кръв..., кръвта е и смърт.

Чашата до масата е пълна с мечти. Понечвам да изпия една по една и хоп - удрям я в стъклото. Прозрачното приятелче се отчупва на хиляди парчета. Гледа ме. Част от него ме гледа. Защото порязах Душата му. Не спазих обещанията си. Оголих копнежите. Не го опазих!

Една кола идва насреща. Не виждам шофьора. Чувам само музиката. Заслушвам се. Понечвам да спра колелото.Ала те си говорят!Сивият мерцедес и графитеното колело. Чува се само страхотен удар. И сирени на линейка.

Реших да се лакирам.Четката плавно чертае хоризонти по ноктите.И търси съпричастността на слънцето. Одобрение. Гальовност. Аленият мак насреща ми се мръщи” Защо не откъсна цветовете ми? Утолили жаждата по изкуството чрез мен!”Аз мълча. Чувствам се странно. Безпространствено. Цветята ми говорят. Олеле и онова дърво, черешовото и то вие от болка! Не! Не! Махнете се! Това е нереалност!Аз съм човек, а вие? Внезапно настъпва видимо спокойствие. Осенява ме една простичка възможност - Това е халюцинация! Абсурд с линии на Съдби! Ето го отговорът - колко е лесен!

А така ли е, ако се замислим? Накъде потегли нашето истинско Аз?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз често се питам: "Накъде потегли нашето истинско Аз?"
    Интересно, задъхано, замислящо...

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...