31 oct 2004, 17:50

Мисли на чисто

  Ensayos
2.6K 0 1
1 мин за четене
Мисли на чисто. Събуждаш се, но не можеш да отвориш очи, искаш да се усмихнеш на света, а лицето ти сякаш е замръзнало в безизразна маска. Тъмно е. Не, не се заблуждавай, че сънуваш, просто слънцето все още не е изгряло. Тръгваш отново нанякъде, виждаш хора, виждаш силуети, които преминават покрай теб, без дори да им обърнеш внимание. Не, ти не си сам, има хора, но има и бариера между тях и теб. Ти си зад огледално стъкло и можеш да ги виждаш, а те теб не. Грешка. Заблуждаваш се. И те те виждат. Тази преграда съществува само в ума ти. Мислена, но все пак изключително истинска. И тогава виждаш изгрева, началото, и си казваш защо въобще бързам, за къде, за кого, за мен? Едва ли. Кръгло и червено слънце като портокал, загадъчно сред леката утринна мъгла. Мъгла… Хората не я обичат, пречела, а на мен сега ми помага да гледам слънцето колкото си поискам, без да ме заслепява. Човешкото мнение е толкова субективно. Ръцете ти потреперват леко, чудиш се ти какво си всъщност, човек ли си? Отново гледаш всичко наоколо. Не, те не те виждат, ти не си като тях. Но пък правиш и доста неща, които и те…Ето седиш си сам и убиваш времето. Трудно е, когато си сам. Това ли е човек? Толкова слаб! Да искаш да си сам и да не можеш да си сам! Да си сам сред многото, но да не можеш да си сам със себе си, защото започваш да мислиш за всичко и виждаш толкова неща, за които си се заблуждавал цял живот,затварял си си очите… Хубаво е да изпаднеш в такова състояние, състояние-САМ го наричам аз, когато решиш да не спазваш вечно налаганите външни правила, когато сметнеш, че никой няма право да ти казва какво да правиш, когато не трябва да се съобразяваш с морала, с утвърдените обществени модели. Тогава ти си ти. Ти не можеш да съществуваш така вечно, но трябва да го правиш понякога, за да не се претопиш и да се превърнеш в те. Едно безлично те, което върши всичко като робот. Е, време е да се върнеш там откъдето си.
Хубави минутки, но винаги умерено кратки, за да не омръзва. За да го направиш пак, когато ти е необходимо. За да останеш верен на себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© По Вал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...