31.10.2004 г., 17:50

Мисли на чисто

2.6K 0 1
1 мин за четене
Мисли на чисто. Събуждаш се, но не можеш да отвориш очи, искаш да се усмихнеш на света, а лицето ти сякаш е замръзнало в безизразна маска. Тъмно е. Не, не се заблуждавай, че сънуваш, просто слънцето все още не е изгряло. Тръгваш отново нанякъде, виждаш хора, виждаш силуети, които преминават покрай теб, без дори да им обърнеш внимание. Не, ти не си сам, има хора, но има и бариера между тях и теб. Ти си зад огледално стъкло и можеш да ги виждаш, а те теб не. Грешка. Заблуждаваш се. И те те виждат. Тази преграда съществува само в ума ти. Мислена, но все пак изключително истинска. И тогава виждаш изгрева, началото, и си казваш защо въобще бързам, за къде, за кого, за мен? Едва ли. Кръгло и червено слънце като портокал, загадъчно сред леката утринна мъгла. Мъгла… Хората не я обичат, пречела, а на мен сега ми помага да гледам слънцето колкото си поискам, без да ме заслепява. Човешкото мнение е толкова субективно. Ръцете ти потреперват леко, чудиш се ти какво си всъщност, човек ли си? Отново гледаш всичко наоколо. Не, те не те виждат, ти не си като тях. Но пък правиш и доста неща, които и те…Ето седиш си сам и убиваш времето. Трудно е, когато си сам. Това ли е човек? Толкова слаб! Да искаш да си сам и да не можеш да си сам! Да си сам сред многото, но да не можеш да си сам със себе си, защото започваш да мислиш за всичко и виждаш толкова неща, за които си се заблуждавал цял живот,затварял си си очите… Хубаво е да изпаднеш в такова състояние, състояние-САМ го наричам аз, когато решиш да не спазваш вечно налаганите външни правила, когато сметнеш, че никой няма право да ти казва какво да правиш, когато не трябва да се съобразяваш с морала, с утвърдените обществени модели. Тогава ти си ти. Ти не можеш да съществуваш така вечно, но трябва да го правиш понякога, за да не се претопиш и да се превърнеш в те. Едно безлично те, което върши всичко като робот. Е, време е да се върнеш там откъдето си.
Хубави минутки, но винаги умерено кратки, за да не омръзва. За да го направиш пак, когато ти е необходимо. За да останеш верен на себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© По Вал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...