Oct 31, 2004, 5:50 PM

Мисли на чисто

  Essays
2.6K 0 1
1 min reading
Мисли на чисто. Събуждаш се, но не можеш да отвориш очи, искаш да се усмихнеш на света, а лицето ти сякаш е замръзнало в безизразна маска. Тъмно е. Не, не се заблуждавай, че сънуваш, просто слънцето все още не е изгряло. Тръгваш отново нанякъде, виждаш хора, виждаш силуети, които преминават покрай теб, без дори да им обърнеш внимание. Не, ти не си сам, има хора, но има и бариера между тях и теб. Ти си зад огледално стъкло и можеш да ги виждаш, а те теб не. Грешка. Заблуждаваш се. И те те виждат. Тази преграда съществува само в ума ти. Мислена, но все пак изключително истинска. И тогава виждаш изгрева, началото, и си казваш защо въобще бързам, за къде, за кого, за мен? Едва ли. Кръгло и червено слънце като портокал, загадъчно сред леката утринна мъгла. Мъгла… Хората не я обичат, пречела, а на мен сега ми помага да гледам слънцето колкото си поискам, без да ме заслепява. Човешкото мнение е толкова субективно. Ръцете ти потреперват леко, чудиш се ти какво си всъщност, човек ли си? Отново гледаш всичко наоколо. Не, те не те виждат, ти не си като тях. Но пък правиш и доста неща, които и те…Ето седиш си сам и убиваш времето. Трудно е, когато си сам. Това ли е човек? Толкова слаб! Да искаш да си сам и да не можеш да си сам! Да си сам сред многото, но да не можеш да си сам със себе си, защото започваш да мислиш за всичко и виждаш толкова неща, за които си се заблуждавал цял живот,затварял си си очите… Хубаво е да изпаднеш в такова състояние, състояние-САМ го наричам аз, когато решиш да не спазваш вечно налаганите външни правила, когато сметнеш, че никой няма право да ти казва какво да правиш, когато не трябва да се съобразяваш с морала, с утвърдените обществени модели. Тогава ти си ти. Ти не можеш да съществуваш така вечно, но трябва да го правиш понякога, за да не се претопиш и да се превърнеш в те. Едно безлично те, което върши всичко като робот. Е, време е да се върнеш там откъдето си.
Хубави минутки, но винаги умерено кратки, за да не омръзва. За да го направиш пак, когато ти е необходимо. За да останеш верен на себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© По Вал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...