Мисли в XXІ век
Всеки един от нас иска да бъде уважаван от обществото човек. На пръв поглед звучи доста рационално, но дали е така? – Ако всички бяхме уважавани личности, с добро образование; семейство; визия, как щяхме да намираме разликите помежду си?
Къде щеше да иде индивидуалността всеки да има право на избор, къде щеше да отиде успеха, който сме постигнали с толкова много труд? Ако беше така, животът нямаше да бъде интересен, защото нямаше да се борим да бъдем по-добри, а щяхме тъпчем на едно място и да нямаме никакво развитие в живота.
В XXI век не е така. Всеки избира какво да бъде; какви да са моралните му ценности; какво семейство да има и всичко с цел – да създаде един по-добър и по-уютен живот първоначално за себе си, а след това и за семейството си.
Няма сила на света, която да ни накара да направим нещо, което не бихме искали.
Мисълта на Рене Декарт е много достоверна според мен – „Мисля, значи съществувам." Това е така, защото единствено ние, хората, сме надарени с това – да можем да мислим, преди да направим, каквото и да било.
Мисълта ни съпътства навсякъде – в дома, в службата, дори на улицата, ако щеш... Тя е навсякъде с нас. Без нея животът ни нямаше да е същият, защото сме единствените същества на тази планета, които имаме дарбата да можем да мислим, преди да действаме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ляля Ляля Todos los derechos reservados
