Мисли в XXІ век
Всеки един от нас иска да бъде уважаван от обществото човек. На пръв поглед звучи доста рационално, но дали е така? – Ако всички бяхме уважавани личности, с добро образование; семейство; визия, как щяхме да намираме разликите помежду си?
Къде щеше да иде индивидуалността всеки да има право на избор, къде щеше да отиде успеха, който сме постигнали с толкова много труд? Ако беше така, животът нямаше да бъде интересен, защото нямаше да се борим да бъдем по-добри, а щяхме тъпчем на едно място и да нямаме никакво развитие в живота.
В XXI век не е така. Всеки избира какво да бъде; какви да са моралните му ценности; какво семейство да има и всичко с цел – да създаде един по-добър и по-уютен живот първоначално за себе си, а след това и за семейството си.
Няма сила на света, която да ни накара да направим нещо, което не бихме искали.
Мисълта на Рене Декарт е много достоверна според мен – „Мисля, значи съществувам." Това е така, защото единствено ние, хората, сме надарени с това – да можем да мислим, преди да направим, каквото и да било.
Мисълта ни съпътства навсякъде – в дома, в службата, дори на улицата, ако щеш... Тя е навсякъде с нас. Без нея животът ни нямаше да е същият, защото сме единствените същества на тази планета, които имаме дарбата да можем да мислим, преди да действаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ляля Ляля Всички права запазени
