Може би

@@@

Когато пълзиш, пътят е труден. Защото има и други като теб, пълно е с такива като теб, всички пълзят, за да стигнат до нещо.

Други  летят, но и те го правят със същата цел. В океана е същото.

Когато хората са слезли от дърветата, те вече нито са летели, нито са пълзели, те са започнали да ходят. Пак със същата цел.

Храната.

Приспособлението.

Днес на планетата преобладават хората.

Едни пълзят.

Други летят. Трети си стоят на дърветата.

Хората се хранят от всичко, което има на планетата. Всеядни са. 

Дърветата са хартия.

Старите растения - въглища.

Умрелите животи - газ.

Благородството - гробища.

Добротата - недоимък.

Когато спрем да пълзим, когато спрем да летим, когато слезем от дърветата, може би ще започнем да мислим.