Аз съм Антихрист в женски образ. На около четиридесет и шест години, с тъмна коса, с очи гледащи там, където тъмното е по-черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен, хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко.
Срещнах него, той ме гледаше с интерес, с някакъв похот. Бях хубава.С тяло на газела, с умни очи. Мечтаеща, но и изискваща риск, смелост, минаване на граница. Сън над съня. Огън в пепелта. Молеща, ала не и хленчеща. Ранима, само за Господ....А после....- бях лъжовна, неистинска, гневна, ридаеща, въображаема с нокти рисувах измислени слънца, някъде...., където съзнанието и сърцето са невъзможни величини. Смеех се на комплиментите. Кой ли знаеше, че скоро той ще е мъртъв. Така поисках. Нишка от възможности в несъществуваща реалност.
Нещото в мен желаеше да умре.
Вятърът се караше с дъждовните капки. Те бяха като нежността в душата ми, непокорна и пъстра , водата се превърна в сила. Аз в Ти. Червилото се сливаше с мокрите ка ...