dansyto (Данаил Таков)
816 3638
22 mar 2020, 9:32

Моля ви, не бързайте! 

  Ensayos
849 1 6
1 мин за четене

Наскоро гледах филма „Изкуплението Шоушенк“ и в него имаше сцена, как освобождават помилван затворник, вече старец, който беше излежал цели 50г. там. Той се ръкува с надзирателите за последно, сякаш му бяха стари другари на които отдаваше почит и уважение, прекрачи плахо портала на затвора, запъти се бавно, сякаш усещаше страх, но и любопитство, без самия той да знае точно накъде отива. Толкова дълго бе под похлупак, в кафез, в познат и подреден с ясни правила, но сигурен за него „свят“, а сега прекрачи в „джунглата“. Вървеше по улиците с овехтелия си куфар, костюм и се чудеше „Този свят изглежда така, сякаш се е втурнал нанякъде, за къде се е разбързал“ се питаше старецът. И аз се замислих, наистина, за къде сме се разбързали – да изкараме повече пари, за да купим повече храна, още дрехи, по-нов телевизор и кола, да отгледаме децата, че да си „Стъпят на Краката“ (както се казва) и сетне да сме спокойни (като че ли не ги мислим после пак, докато дишаме - цял живот), да помогнем на старците, защото са немощни и бедни?! Бързаме! А има една поговорка „Рано пиле, рано пее“, и рано го колят! Сякаш искаме да откраднем повече от живота, докато не е свършил (Животът е бързотечен, казва Сенека), без да подозираме, че каквото му е дадено на един, на друг не се пада! Е, затова съдбата ли, природата ли, намери начин да забави този ход, изпълнен с алчност, завист, мерзост, подгизнал в увълченост и жажда за все повече, и още повече блага! Затворени сме в къщите си, затворени сме с мислите си! Някой ни наказва? Ние се наказваме?! А не се ли учим наново на живот, по-различен, по-истински, като катастрофирал, който след 6-месечно лежане в гипсово корито, пак опитва да проходи? А бързаме, може би да стигнем по-скоро … края!!! Винаги идва време да се плати цената, а тя е висока – цената е в човешки животи! Моля ви, не бързайте!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Неслучайно споменатия Брукс от филма се обесва, скоро след като е освободен. Той прекарва практически целия си съзнателен живот в затвора, от 1905 до 1950 година. За него свободата няма голяма стойност, понеже в свободния свят той няма свое място. А помните ли птицата му, как я пусна на свобода, преди да излезе? Трогателна сцена! Сценарият наистина е на Стивън Кинг, но идеята за този филм е вдъхновена от една реална личност: Джон Маквикар, който успява да избяга от силно охранявания затвор в Дърам, където е излежавал 26 годишна присъда за въоръжен обир на банка.
    Както и да е, алегория, или - не, в затвора Брукс наистина е имал живот, бил е нужен на останалите, грижил се е за библиотеката, и за своята птица. Прекрасна алегория!
    Благодаря за напомнящото есе! Да поспрем за малко.
  • Филмът наистина е страхотен, може би все още има места, където животът тече нормално, но те са все по-малко. Някой път ми иде да хвана телевизора и през терасата. Манипулирането е грандиозно и във всички сфери на живота. Така позволяваме да крадат от нас, да осребравят страховете, които създават в нас, да изместват непрекъснато фокуса от важните за нас неща, като го заменят с техните интереси! Защо го позволяваме! Борбата е индивидуална, в собственото ни съзнание, приоритети, навици! Благодаря ви, Приятели!
  • Любим филм, Дани, много пъти съм го гледала, има още един, който също обичам, при това пак по Стивън Кинг - Зеленият път.
    Когато баба ми беше на моята възраст, а аз тийнеджърка, я запитах - Маминке, бързо ли минава животът?.
    И тя ми отговори - Като сън.
    Дано повече хора го проумеят и да се радват на простите неща и да не мислят, че животът всъщност предстои.
  • Благодаря, Дани! Шокира ме "гипсовото корито"...Но тези разсъждения касаят хората в мегаполисите и окръжни градове. В тихите провинциални градчета животът си тече бавно, тихо и монотонно. В селата пък си гледат стопанствата, земята и посевите. Хората там са открити, щедри, сърдечни. В града ако не си на скорост, падаш зад борда. Който поиска, ще преоткрие света. Само в когото трепне божествената частица!
  • Гледала съм филма. Споделям и разсъжденията. Мога да добавя и още нещо към "забавянето" - опростяване. Не разбирам смисъла на много неща, пропускам доста, нямам сили за трети, не бързам, а се опитвам да съм навреме за малкото неща, които изпълват живота ми. Понякога се вглеждам в себе си. Не винаги това, което виждам ми харесва. Трябва да го приема- ако не е фатално и не мога да го променя... Та това е живота. Изтича бързичко. Този или друг вирус- все изпитания по пътя. А колко хора всеки ден умират от рак, от сърце... от глад..
  • Никой не ни наказва, Дани. Това е урок. Един от многото. Сега просто ни е отнет изборът - да го научим, или не. Учителят е невидим, слабите оценки...Знае се...Трябват ни разум, сила и обич, много обич, защото поправителен няма да има. Вярвам, че ще се справим, всички, заедно.
Propuestas
: ??:??