Аnna (Ана Янкова)
186 526
9 ene 2021, 20:55

Момчето си отива 

  Ensayos » Sociales, De amor, Personales
1381 2 6
1 мин за четене

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...

Поклон!

"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на една душа ще донесе докосване до земното блаженство, вътрешен мир, спокойствие на вечно търсещия дух...

Кога в "Момчето си отива" границата на реалното и мечтата се размива?

Когато творим съвършенство в безличната действителност... Когато се престрашим да наречем нещата с истинските им имена...  Когато слънчевият лъч се отразява в две нежни очи и рисува сърца от копнежи.

В онзи свят всичко става възможно. По детски невинно и неопитно прекрачва граници, твори истории. Няма край, няма невъзможна любов!

Как обичта те кара да бъдеш добър или просто откривател? Пътуваш към самия себе си и това е толкова истинско, толкова близко, толкова докосващо!

Отива ли си "Момчето си отива" или е само един сън, блян, надежда, вихър, ураган?.... Ден, месец, година - спомени с вкус на сутрешно кафе, отпиваш с наслада и притваряш очи...

Молитвата е огън от неразгадани чувства, изгарят и от тях те боли. Тишината не те стряска, тя лекува. Тишината е пътешественик на споделеността. Тишината отрезвява тънките линии на душата и я кара да се смее.

А там, където има смях, има и изход!

Поклон!

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, поклон!... Благодаря, Петър!
  • Сега разбрах, че Филип Трифонов си е отишъл на Йордановден. Аплодисменти и цветя за актьора, и любовта на хората, най-голямата награда.
    R.I.P.
  • Така е, Стойчо, благодаря!
  • Времето на Филип Трифонов е и част от нашето време. Нещо умира, нещо остава в живота. Ф.Трифонов е явление за младостта ни и тъжен спомен за останалите от това поколение.
    Е,все пак животът е прекрасен във всичките му форми, дори когато загубим физическо присъствие, остава духовното пробуждане, може би...
    Поклон!
  • Благодаря, Безжичен 😊
  • Да, то спомените са спомени, ясно, Валентин😊 След тях какво остава? За мен любовта, тя е неподвластна, дори и на спомените...
Propuestas
: ??:??