Момчето си отива
"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на една душа ще донесе докосване до земното блаженство, вътрешен мир, спокойствие на вечно търсещия дух...
Кога в "Момчето си отива" границата на реалното и мечтата се размива?
Когато творим съвършенство в безличната действителност... Когато се престрашим да наречем нещата с истинските им имена... Когато слънчевият лъч се отразява в две нежни очи и рисува сърца от копнежи.
В онзи свят всичко става възможно. По детски невинно и неопитно прекрачва граници, твори истории. Няма край, няма невъзможна любов!
Как обичта те кара да бъдеш добър или просто откривател? Пътуваш към самия себе си и това е толкова истинско, толкова близко, толкова докосващо!
Отива ли си "Момчето си отива" или е само един сън, блян, надежда, вихър, ураган?.... Ден, месец, година - спомени с вкус на сутрешно кафе, отпиваш с наслада и притваряш очи...
Молитвата е огън от неразгадани чувства, изгарят и от тях те боли. Тишината не те стряска, тя лекува. Тишината е пътешественик на споделеността. Тишината отрезвява тънките линии на душата и я кара да се смее.
А там, където има смях, има и изход!
Поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
