Момчето си отива

9.01.2021 г., 20:55 ч.

Есета » Социални, Любовни, Лични

1380 2 6

1 мин за четене

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...

Поклон!

"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на една душа ще донесе докосване до земното блаженство, вътрешен мир, спокойствие на вечно търсещия дух...

Кога в "Момчето си отива" границата на реалното и мечтата се размива?

Когато творим съвършенство в безличната действителност... Когато се престрашим да наречем нещата с истинските им имена... Когато слънчевият лъч се отразява в две нежни очи и рисува сърца от копнежи.

В онзи свят всичко става възможно. По детски невинно и неопитно прекрачва граници, твори истории. Няма край, няма невъзможна любов!

Как обичта те кара да бъдеш добър или просто откривател? Пътуваш към самия себе си и това е толкова истинско, толкова близко, толкова докосващо!

Отива ли си "Момчето си отива" или е само един сън, блян, надежда, вихър, ураган?.... Ден, месец, година - спомени с вкус на сутрешно кафе, отпиваш с наслада и притваряш очи...

Молитвата е огън от неразгадани чувства, изгарят и от тях те боли. Тишината не те стряска, тя лекува. Тишината е пътешественик на споделеността. Тишината отрезвява тънките линии на душата и я кара да се смее.

А там, където има смях, има и изход!

Поклон!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Аnna (Ана Янкова)

2021-01-15T13:56:54+02:00

Да, поклон!... Благодаря, Петър!
Петър1 (Петър Димитров)

2021-01-14T22:21:18+02:00

Сега разбрах, че Филип Трифонов си е отишъл на Йордановден. Аплодисменти и цветя за актьора, и любовта на хората, най-голямата награда.
R.I.P.
Аnna (Ана Янкова)

2021-01-14T22:17:45+02:00

Така е, Стойчо, благодаря!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2021-01-14T21:36:19+02:00

Времето на Филип Трифонов е и част от нашето време. Нещо умира, нещо остава в живота. Ф.Трифонов е явление за младостта ни и тъжен спомен за останалите от това поколение.
Е,все пак животът е прекрасен във всичките му форми, дори когато загубим физическо присъствие, остава духовното пробуждане, може би...
Поклон!
Аnna (Ана Янкова)

2021-01-11T21:15:53+02:00

Благодаря, Безжичен 😊
Аnna (Ана Янкова)

2021-01-10T12:35:09+02:00

Да, то спомените са спомени, ясно, Валентин😊 След тях какво остава? За мен любовта, тя е неподвластна, дори и на спомените...