1 abr 2010, 0:33  

Моят остров на спасението

  Ensayos » Otros
3.8K 1 1
1 мин за четене

Ако бях милиардер, най-вероятно щях да платя на няколко души да ми направят мой личен остров, на който щях да акостирам всеки път, щом имах нужда от спасение. За мое съжаление не разполагам с такива екстри, затова, когато животът ми премине през буря и корабът ми се преобърне с мачтата, сочеща морското дъното, аз винаги изплувам на повърхността и търся острова си, за да се спася. Островът ми не е никое материално място - било то сред природата или в центъра на града, затова не мога просто да загърбя всичко и да избягам от хората, пък и, честно казано, би било доста глупаво. Когато изпадна в ролята на корабокрушенец, винаги спасителната суша за мен се намира дълбоко в съзнанието ми. Всеки път, щом изпитам нужда да направя нещо, за да избягам от проблемите си или да се успокоя от изнервящото еднообразно ежедневие, се обръщам към себе си и мислите ми ме понасят и ме спасяват. Ако успея да намеря и спокойна среда, в която да изливам идеите си, мислите си, себе си, то тогава островът ми от спасителен би се превърнал в остров на блаженството. Спокойствието, което ме обзема всеки път, щом изпадна в транс от разсъждения, които в повечето случаи са доста детински, е невероятно обсебващо, а най-хубавата част е, че не е задължително да съм корабокрушенец или да съм преживяла буря, за да си правя кратки ваканцийки на моя блажен личен остров. Понякога си мисля, че не е нормално да мисля толкова много, но все пак не е нездравословно да напускаш реалния свят от време на време и да отлиташ до онова перфектно място, което е лично твое и винаги можеш да намериш отговорите на въпросите си там. Никой не може да те изгони или да те обвини, островът ти е единственото място, което те кара да се чувстваш пълноценен и уникален, а не поредната овца от стадото или поредният кон с капаци. Ако островът за мен е съзнанието ми, мислите ми, то спасението е опората, която ми помага да не забравя кой съм и да не се предам след първата буря, а да се боря и да се уча да оцелявам в реалния живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Пикчу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...