Ако бях милиардер, най-вероятно щях да платя на няколко души да ми направят мой личен остров, на който щях да акостирам всеки път, щом имах нужда от спасение. За мое съжаление не разполагам с такива екстри, затова, когато животът ми премине през буря и корабът ми се преобърне с мачтата, сочеща морското дъното, аз винаги изплувам на повърхността и търся острова си, за да се спася. Островът ми не е никое материално място - било то сред природата или в центъра на града, затова не мога просто да загърбя всичко и да избягам от хората, пък и, честно казано, би било доста глупаво. Когато изпадна в ролята на корабокрушенец, винаги спасителната суша за мен се намира дълбоко в съзнанието ми. Всеки път, щом изпитам нужда да направя нещо, за да избягам от проблемите си или да се успокоя от изнервящото еднообразно ежедневие, се обръщам към себе си и мислите ми ме понасят и ме спасяват. Ако успея да намеря и спокойна среда, в която да изливам идеите си, мислите си, себе си, то тогава островът ми от ...