1.04.2010 г., 0:33 ч.  

Моят остров на спасението 

  Есета » Други
3657 1 1
1 мин за четене
Ако бях милиардер, най-вероятно щях да платя на няколко души да ми направят мой личен остров, на който щях да акостирам всеки път, щом имах нужда от спасение. За мое съжаление не разполагам с такива екстри, затова, когато животът ми премине през буря и корабът ми се преобърне с мачтата, сочеща морското дъното, аз винаги изплувам на повърхността и търся острова си, за да се спася. Островът ми не е никое материално място - било то сред природата или в центъра на града, затова не мога просто да загърбя всичко и да избягам от хората, пък и, честно казано, би било доста глупаво. Когато изпадна в ролята на корабокрушенец, винаги спасителната суша за мен се намира дълбоко в съзнанието ми. Всеки път, щом изпитам нужда да направя нещо, за да избягам от проблемите си или да се успокоя от изнервящото еднообразно ежедневие, се обръщам към себе си и мислите ми ме понасят и ме спасяват. Ако успея да намеря и спокойна среда, в която да изливам идеите си, мислите си, себе си, то тогава островът ми от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Пикчу Всички права запазени

Предложения
: ??:??