Пиша ти това, за да се сбогувам, за да те откъсна от сърцето си. Не мога да продължавам да живея само със спомените ни. Осъзнавам, че и аз съм виновна за състоянието, в което се намираме - то просто е неизбежно. Причинихме си толкова много злини, вместо просто да се обичаме... Отдавна се опитвам да ти го кажа, но не мога да живея повече така... Вече дори не мога да се усмихвам...

                Няколко пъти си тръгвам вече от теб и всеки път, когато се връщам - се връщам с надеждата, че ще промениш себе си, че поне един-единствен път ще помислиш за мен. Но не, ти искаш само твоето. Искаш всичко само за себе си. Не разбра ли, че трябва и да даваш?! А уж се аз съм конят с капаци, който вижда само пред себе си. А ти?! Защо само веднъж не се вгледа в себе си? Защо не промени нещо в теб? Защо? Защо след като милиони пъти ти показах пътя, по който трябва да вървим двамата - както Ти ми казваше "заедно - загледани в една посока, а не един към друг" ти не направи нищо. Явно нашите посоки не се оказаха правилни.

               Помниш ли песента на Магапаса - "Ти сърцето ми разсече?". Помниш ли, че ти дадох моята половина от нея? И ти трябваше да я слееш с твоята, за да живея? Помниш ли безбройните ни вечери под звездите, обещанията, които си дадохме? Помниш ли?! Защо всичко се промени сега? Защо не си моят Рицар, който ми показа, че няма невъзможни неща - трябва само да повярваш. Защо забрави за мен? Защо ме прие за даденост? Толкова милиони въпроси се въртят в главата ми. Знам, че сега ако прочетеш това, ще ми отговориш на всички въпроси с подобаващата си романтична мисъл, че ще вложиш всички усилия да ме задържиш отново при теб. Само че аз вече не искам да слушам... Не искам да ти вярвам. Не вярвам, че ако имаме дете, ще осмили дните ми... Да, може би ще ги осмисли, но докога? Не е ли това поредния начин да остана? Искаш ли да бъда до теб с цената на всичко? Би ли ми причинил това?

              Стига толкова! Стига! Не мога повече така. Защо, след като усетиш, че ме губиш, се сещаш, че съществувам?

              Не искам повече да задавам въпроси, нито да се лутам между живота и смъртта. И двамата заслужаваме да бъдем щастливи. Да обичаме истински. Не мога вече да живея в мечтите си... както сигурно и ти не можеш да живееш с твоите.

              Сбогом! Пожелавам ти цялото щастие на света!