Наказанията
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигурност в несигурността, а получаваме фалшив биберон-залъгалка, за да заблудят инстинктите и да ни успокоят, защото пречим.
После в детска възраст при непослушание или по-точно при проявяване на собствените желания по неприемлив за околните начин. Искаме да притежаваме нещо, да ни обръщат внимание и да ни се радват, а ни наказват за това, което сме, и за това, че нямаме уменията да се храним и държим възпитано, не си прибираме играчките и крещим, за да ни чуят! Отношението на близките ни кара да предприемем важни стъпки – да изградим поведение на защита и също да започнем да наказваме. Изразяваме чрез нацупени физиономии, плач, криене някъде, чупене на играчките и шамари към по-малките от нас, ...